МОЛЕКУЛЯРНИ ОСНОВИ В ПАТОГЕНЕЗАТА НА НЕВРОЛОГИЧНИТЕ
            ЗАБОЛЯВАНИЯ. ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА МЕТАБОЛИТНАТА ТЕРАПИЯ

    От 70-те години на миналия век се набелязва значителен прогрес в клиничната неврология, в молекулярната невробиология и в диагностичните технологии. Въпреки това числото на заболяванията, за които е разработено ефективно патогенетично лечение не е голям. За по-голямата част от неврологичните заболявания все още не са създадени патогенетични концепции на молекулярно ниво и затова лечението на тези заболявания има симптоматичен характер. При голяма част от наследствените заболявания е известен вече първичният продукт на мутантния ген, с което се изяснява техната патогенеза и е възможна ефективна профилактика или лечение /напр. фенилкетонурия, болестта на Уилсон-Коновалов и пр./.
    Въпреки това остават много нерешени въпроси. На практика няма лечение на хромозомните аномалии, въпреки че патогенезата им е достатъчно ясна.
    С постигане на успехи в невробиологията и невробиохимията става възможно резултатитеот изследванията в тези научни области да станат основа за или преразглеждане на патогенетичните концепции за неврологичните заболявания.
    Патогенетичните концепции на невродегенеративните заболявания носеха доскоро универсален характер и обясняваха гибелта на нервната клетка, независимо от локализацията, често - в зависимост от етиологичния момент: тригерови фактори отключват патологични механизми, които с времето водят до ускорена, в сравнение с нормалната динамика, гибел на нервните клетки. Гибел на нервни клетки настъпва в нормални условия в развитието на нервната система от раждането до естествената смърт на човека и това е физиологичен процес. Компенсационните възможности на НС, т.н.невронален пластицитет, са причина за това, че едва при 60-70% загуба на неврони се манифестира клинична симптоматика на заболяване. Този факт ограничава до значителна степен терапевтичните възможности и обяснява защо много лечебни субстанции, които заради своя фармакодинамичен профил обещават невропротективен ефект, в клинични условия показват недостатъчни лечебни резултати. Друга причина за това е изключителната селективност на познатите днес медикаменти: ако само 30% от нервните клетки са целевата структура на медикамента, то шансовете за ефект при една мултифакториална патогенеза на заболяването не са високи.

Общо казано, едно невропротективно лечение трябва да служи като щит на нервните клетки за ефективна съпротива срещи различни биохимични влияния.

Прилагането на някои аминокиселенни комплекси по метода на А.П.Хохлов води до регулиране нивото на нитросъединенията в кръвта и ликвора чрез реализиране на инхибиране на свръхактивността на NO-синтетазата.


 

БИОЛОГИЧЕН МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА МОЗЪЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

        Аминокиселините са основните градивни елементи на невротрансмитерите (веществата, които осъществяват предаването на информацията вътре в мозъка и между мозъка и останалите отдели на Нервната система) и на гените в клетъчното ядно. Те осъществяват най-важните взаимодействия в мозъчния метаболизъм и са отговорни за възникването или отсъствието на нормалните функции и за появата на патологични неврологични и психични прояви.
        Приложението на природни метаболити - аминокиселини и липиди за лечение на неврологични заболявания има давност вече около 30 години и се осъществява в различни научни центрове в света (Примавера Медика - Москва, Брейн-Био Център в Принстън, Аткинс Център в Ню Йорк и др.). За това време бяха открити много нови свойства на аминокиселините и липидите.
        Детайлните анализи на този биологичен лечебен метод, извършен от руски, английски, американски специалисти и в Мюнхенския институт по неврофизиология през 1996 година с използването на уникална медицинска техника и съвременни експериментални технологии, доведе до заключението, че под въздействието на природните метаболити като аминокиселинни композиции се изменя не само структурата и функцията на “боледуващите” неврони, но се изграждат и нови синаптични (междуневронни) връзки, с което се доказва възможността за включване в дейност на т.нар. резервни неврони.
        Този метод е вече широко известен и успешно се прилага в Русия, САЩ, Англия, Чехия, Гърция, бивша Югославия и България. Повече от 25 000 болни от Детска церебрална парализа, задръжка в психо-речевото развитие и Олигофрения при децата, инсулти и черепно-мозъчни травми, епилепсия, множествена склероза, болест на Паркинсон, зависими състояния и алкохолизъм получили ново качество на живот.
        Детската церебрална парализа и задръжката в психо-речевото развитие вече могат да бъдат успешно лекувани. Най-често лекарите обясняват на родителите, че процесът на ДЦП е необратим. Този метод на лечение показва, че това не е така. Мозъкът има огромен запас от бездействащи неврони. Те трябва да се възбудят с помощта на природните метаболити - аминокиселини и липиди и да се заставят да работят вместо загиналите. При лечение на ДЦП от тази методика при 98 % от болните се наблюдава положителна динамика. Децата най-напред получават облекчение: понижаване на мускулния тонус, подобряване на координацията, след това се появяват самостоятелни движения до пълно възстановяване на двигателните функции психо-речевото развитие. Първите признаци на подобрение се появяват след няколко дни. Особено стабилни резултати дава лечението на най-разпространената форма на ДЦП - спастична диплегия. Болните няма да станат спортисти, разбира се, но ще могат да седят, ходят и говорят.
        При задръжката в психо-речевото развитие и олигофрения при децата, комплекс от специално подбрани аминокиселини и липиди позволява максималното им адаптиране към живота. След курса на лечение те могат да общуват с родителите си, да ги разбират, да се обличат самостоятелно, адекватно да възприемат обкръжаващата ги среда. В 86 % от случаите се отчита изразен терапевтичен ефект. Това означава, че в по-леките случаи децата от специализираните учреждения ще преминат да се обучават в обикновени училища и започват наравно да общуват със своите връстници. Следва да се отбележи, че както при Олигофрения, така и при ДЦП колкото по-рано се обърнат родителите на болното дете към лекарите, толкова по-добри са резултатите от лечението.
        Освен децата инвалиди с органични заболявания на мозъка, в ежедневния живот ние често срещаме деца, които нямат физически дефекти, но са груби, недосетливи, с лоша памет, не достатъчно внимателни, Те често не могат да се справят успешно със стандартната училищна програма. От тези деца-двойкаджии и тройкаджии, в последствие се формират социално неблагополучни групи. При прегледа те нямат отклонения и се считат за здрави. Съвременен психоневролог без усилия може да установи, че техните проблеми се формират поради вътрешни причини - нарушени функции на мозъка. Понякога срив в поведението и работоспособността се отбелязва и при напълно здрави деца, което е свързано с преумора и допълнително психологическо натоварване. На въпроса можем ли да помогнем на такива деца и от двойкаджии да станат прилежни, спокойни, мислещи с добра памет можем да отговорим, че след като методиката на лечение влияе положително на обучението на децата - олигофрени, то да се помогне на здравите деца е значително по-просто. Тук не трябват много курсове на лечение, а резултатите се появяват в кря на първата седмица. След 30 дни поведението на детето съществено се изменя. Учителят отбелязва, че децата са станали прилежни, подобрява се паметта, облекчава се процеса на обучение.
        Проблемът невроза засяга всички: бизнесмени, артисти, политици, военни, а може би в най-голяма степен социално неустроените хора. В резултат се появява срив, чувство на неудовлетвореност, раздразнителност, неспособност за успешна работа, лос сън и апетит, понижаване на потентността. Неврозата със всички нейни признаци повече не безпокои и животът отново става комфортен.
        Покрай вродените заболявания на нервната система по жизнения път на човека го дебнат и много придобити такива. За съжаление и в този случай съвременната медицина се оказва не на висока, а с метаболитна терапия в болшинството от случаите може да се окаже ефективна помощ. Особено добре се поддават на лечение болни с черепно-мозъчни травми. Здравият мозък се поддава на корекция и независимо от тежкото увреждане 83 % от болните не ги заплашва инвалидност. Същото така у болни на нарушения на мозъчното кръвообращение (инсулти), колкото по-рано се обърнат към лекарите, лекуващи по тази методика, толкова по-ефективно ще бъде лечението. Още по-ефективно се лекуват хронически съдови заболявания на главния мозък - мигрена, цереброваскуларна и вертебробазиларна недостатъчност.
        Ефективно се лекува такова тежко хронично заболяване на нервната система, като множествената склероза прогресиращо заболяване, което води до тежка инвалидност. При лечението с аминокиселинни композиции се постига стабилизация на състоянието в 82 % от случаите и намаляване на неврологичната симптоматика.
        Лечението на “зависими” състояния върви по две направления - избавяне от физическа и от психическа зависимост.
        Характерното е, че препаратите, с които се лекуват болни са безопасни нямат странични ефекти и усложнения и имат терапевтично (лечебно) действие. Лечението е амбулаторно - това означава, че пациентът приема прахчета, продължавайки да учи или работи. По време на лечението и след проведения курс няма влошаване на състоянието, нито връщане към предишното.



 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТАБОЛИТНИТЕ ПРЕПАРАТИ
ПО МЕТОДА НА ПРОФ. ХОХЛОВ ПРИ
МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА /МС/        Научните изследвания при МС са насочени и към аминокиселинните невротрансмитери. Резултати от такива изследвания са показали, че при болни от МС е налице метаболитен блок на глицина, водещ до повишени нива на глицина и глутаминовата киселина и пожени нива на ГАМК в ликвора. Съвременните насоки за лечение на МС включват използването и на синтетични пептиди и аминокиселини.
        Приложението на различни, индивидуално съобразени в зависимост от формата на МС и тежестта на симптоматиката, аминокиселинни препарати в продължение на 40-60 дни е показало следните резултати А/ след провеждане на един курс от 40-60 дни и Б/ след провеждане на повече от 3 курса от 40-60 дни:
        А/ първоначално намаляване на неврологичния дефицит в зависимост от формата на МС е установява на 7-14 ден от началото на приема на препаратите: спастичността се повлиява в 67% от случаите, тазово-резервоарните нарушения – в 75%, координационните нарушения – в 48%. Степента на ефекта е както следва: добър /намаление на степента на тежест с 1 точка по скалата на Kurtzke/ - при 22% от болните; задоволителен /трайна положителна промяна на отделните симптоми, подобрение на психо-емоционалното състояние и работоспособността/ – при 39%; незначителен /положителните промени касаят само един симптом или са нетрайни/ - при 22%; без ефект – при 17%. След единствен курс на приложение метаболитни препарати по метода на проф. Хохлов практически при всички болни положителният ефект се нивелирал до изходното състояние приблизително след 3 мес.след края на прием на препаратите.
        Б/ резултатите в тази група пациенти /провели повече от 3 курса по 40-60 дни прием на метаболитни препарати с паузи между курсовете от 2,5 мес./ са оценени след 2 години от началото на приложението на препаратите и са оценени както следва: а/ отсъствие на рецидиви и на прогресиране на заболяването – при 62% и намаляване степента на неврологичния дефицит с повече от 30%; б/ фиксиране на предходната динамика на болестния процес – при 29%, при подобряване на мускулната сила и тазоворезервоарните нарушения; в/ прогресиране на заболяването – при 9% от болните.

        В проведените изследвания на редица автори бе установено нарушение на обмяната на аминокиселините у болни с множествена склероза в частност,намерен е метаболитен блок на глицина при демиелинизиращите процеси,повишено ниво на глутаминовата киселина, глицина и снижение на ГАМК в ликвора на болните от МС.Резултатите от анамнезата на такива болни показват, че повторният прием на аминокиселинни композити, може да промени характера на протичането на паталогичния процес и значително да намали степента на неврологичния дефицит.

            ПЕРСПЕКТИВА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕТАБОЛИТНИТЕ ПРЕПАРАТИ
                                         ПО МЕТОДА НА ПРОФ. ХОХЛОВ ПРИ
                                    СЛЕДИНСУЛТНИ ДВИГАТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ

    Патогенетичната терапия на мозъчните инсулни е най-ефективна в ранния период на инсулта, а по-късно водещо значение в лечението придобиват медикаментите срещу двигателните нарушения и лечебната гимнастика. В зависимост от локализацията на инсултното огнище и от преобладаващия неврологичен синдром двигателните нарушения биват няколко типа: а/ спастична хемипареза, б/ атонична хемипареза, в/ ригидно-хипокинетичен синдром, г/ поражения на структурите от вертебро-базиларния басейн. Това показва, че при постинсултните двигателни нарушения не може да съществува единна терапевтична схема, включително и за централната хемипареза. Повечето медикаменти срещу спастиката действат само във времето на тяхното приемане и имат известни странични ефекти.
    Приложението на метаболитни препарати по метода на проф. Хохлов е форма на патогенетична терапия при последиците на мозъчните инсулти. Резултатите от тяхното приложение в продължение на 1 година по индивидуализирана схема в курсове от 40-60 дни при болни с последици от инсулт на възраст от 24-69 години са следните:
       А/ при спастични хемипарези приемане на препаратите в първите 12 мес.след инсулта води до снижение в степента на спастиката при 88% от болните, като при 63% от болните е установено и снижение в степента на хемипарезата с 1-3 бала;
        при приемане на препаратите през втората година след инсулта снижение на спастиката е установено при 75% от болните и снижение в степента на хемипарезата – при 8%;
        в резидуалния период, когато у болния вече са се оформили контрактури, преодоляването им за 2-3 курса не бе получено. На лице бе положителна динамика като намаление на болковия синдром в паретичните крайници.
        Б/ при ригидно-хипокинетичен синдром приемане на препаратите в първата година след инсулта води у 55% от пациентите до редуциране на ригидността с повече от 50%;
        този позитивен ефект е налице при 37% от пациентите, при които са приложени метаболитни препарати след първата година след инсулта.
        В/ при всички пациенти са наблюдавани положителни ефекти като нарастване на общата двигателна активност, подобряване на уморяемостта, позитивен психо-емоционален фон, отзвучаване на главоболието и световъртежа, нормализиране на съня, стабилизиране на артериалното налягане, подобрение на психичната активност.
        Г/ в резидуалния период, когато у болния вече са се оформили контрактури, преодоляването им за един – два курса не бе получено. На лице бе положителна динамика като намаление на болковия синдром.
        Използването на метаболитни препарати доведе до снижение на спастиката у 83% болни и намаляване на хемипарезата у 60-80% у болните с постинсултни двигателни нарушения.По-добри резултати бяха получени в ранния /до 6 месеца / възстановителен период.В резидуалния период, когато у болния вече са се оформили контрактури, преодоляването им за един – два курса не бе получено.На лице бе положителна динамика като намаление на болковия синдром.У всички болни се отбеляза подобрение на общото самочувствие, намаление на главоболието, световъртежа, нормализиране на съня, апетита, повишаване на общата активност и работоспособност.
 


ПАРКИНСОНИЗЪМ И МЕТАБОЛИТНИ ПРЕПАРАТИ

    Съвременното лечение на Паркинсонизма в същността си е заместителна терапия с Допаминови препарати, химически синтезирани медикаменти, имитиращи действието на невротрансмитера Допамин. Продължителният прием на медикаменти от тази група води до поява на редица странични явления, които, както и лечебните ефекти, преминават след преустановяване на лечението с тези медикаменти. Ново направление за повлияване на неврологичната симптоматика при Паркинсонизъм е приложението на комбинирани препарати от аминокиселини, съобразени с установените при това заболяване неврохимически нарушения.
Резултатите от приложението на 1-3 курса метаболитни препарати по метода на проф. Хохлов при Паркинсонизъм могат да бъдат резюмирани така:

    Курсовото лечение в течение на 4-7 седмици довежда до положителни резултати у 85% от болните. Отбелязва се намаляване на проявите на акинетико-ригидния и /или/ треморния синдром, а така също и подобрение на общото самочувствие.При пациентите приемащи допаминови препарати се отбелязва увеличаване продължителността на действие на допаминовия препарат и намаляване на неговите странични действия / дискинезии/.На част от болните беше възможно да се намали дозата на допаминовият препарат на фона на подобрение на състоянието.
 


ОПИТ ОТ НАЗНАЧАВАНЕТО НА МЕТАБОЛИТНИ ПРЕПАРАТИ ПРИ ЛАТЕРАЛНА АМИОТРОФИЧНА СКЛЕРОЗА/ЛАС/.

    Назначаването на метаболитни препарати при всички пациенти страдащи от ЛАС е показно, независимо от тежестта на състоянието им. При тях метаболитните препарати помагат за увеличаване на двигателните възможности, а така също намаляват степента на дихателните нарушения и булбарно-псевдобулбарния синдром. Продължителното ползване на метаболитни препарати се понася добре от болните и не дава странични ефекти.
 


ОПИТ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕТАБОЛИТНИ ПРЕПАРАТИ В НАРКОЛОГИЧНАТА ПРАКТИКА.

    Анализа на клиничният материал позволява да се направи извод за позитивен ефект от приема на метаболитни препарати. Алкохолна абстиненция / от лека до среднотежка/ се копира за от 3 до 7 дни от началото на приема на метаболитни препарати. На фона на по-нататъшно лечение състоянието на такива пациенти се стабилизира: настъпва регрес на сомато-неврологичната патология. Разработеният метод на патогенетично въздействие на алкохолизма и наркоманиите с метаболитни препарати е ефективен и прост за използване.



 


РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МЕТАБОЛИТНИТЕ ПРЕПАРАТИ ПРИ ДЕЦА С ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

    Нарастващата честота на перинаталните енцефалопатии при доносени и недоносени новородени води до увеличена честота на ДЦП, която до скоро съставляваше 2,5 – 5,9 на 1000 родени деца. Понастоящем лечението на ДЦП включва медикаментозни методи (ноотропни, стимулиращи и миорелаксиращи средства), кинезитерапия (двигателна рехабилитация) и специална педагогика. Методът на проф. Хохлов е принципно нов метод, чрез който се регулират метаболитните процеси в поразените нервни клетки и функционални системи в мозъка, чрез което се постигат нови компенсаторни функции – двигателни и психически.

    РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

    За срок от 2 години са наблюдавани резултатите от приложението на метаболитни препарати при 57 деца с ЦП на възраст от 1 до 12 години, 48,8% от които са провели 3 и повече курса. Като клинична характеристика преобладавали в 60% спастичните форми, при 30% двигателните нарушения се придружавали от чести епилептични пристъпи, значително интелектуално изоставане и микроцефалия. Началният ефект на намаление на спастичния хипертонус се отчита в края на І-вата седмица на прием на препаратите, като до края на курса ефектът се подчертава. По-късно ефектът се стабилизира в насока на нарастване на мускулната сила и поява на нови координирани движения за придвижване в пространството и за финомоторни дейности. Ефектът е толкова по-бърз и изразен, колкото по-малка е възрастта на пациента и е в зависимост от качеството и интензивността на съпътстващата двигателна рехабилитация. Двигателната рехабилитация води до последователно формиране на правилен двигателен стереотип. Прилагането на Ефектът се съхранявя в продължение на 2-3 месеца след приключване на приема на препаратите, а в случаите с продължителна рехабилитация и при пациенти във възраст от 1 до 6-7 години подобрение в двигателните възможности се наблюдава и след края на курса. След ІІІ-ия курс ефектът се проявява при по-ниски дозировки на препаратите в сравнение с предишните курсове. При хиперкинетичните форми на ДЦП е наложително използването на различни, по-широки комбинации от препарати в по-високи дози, като при тези форми като цяло ефектът настъпва по-бавно и е по-слабо изразен.По-слаб ефект, изразен в общо двигателно оживление, подобрен режим на сън, бодърстване и хранене, оживление в емоционалната и сензорната сфери, се наблюдава при тежките форми на енцефалопатия, изразени с ДЦП, епилепсия, тежка олигофрения и микроцефалия. Като правило тук са прилагани по-широки комбинацииот метаболитни препарати и в по-високи дози.  Добър ефект се наблюдава при деца, при които допълнително са на лице очедвигателни и зрителни нарушения с централна генеза.



 


ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ НА КЛИНИЧНОТО ДЕЙСТВИЕ НА АМИНОКИСЕЛИННИ КОМПОЗИЦИИ
ПРИ ЕПИЛЕПСИЯТА

        Епилепсията е достатъчно широко разпространено заболяване сред населението.Според епидемиологични данни на W. Hauser заболеваемостта е 30-50 на 100 000 население, с широко вариране в различните страни: 17,3 в Япония до 100 в Австралия. Най-голяма е при децата до 1г. възраст, понижава се до второто десетилетие и се повишава при старите хора.Епилепсията възниква в млада възраст до 20 г., когато се формира личността, нейното възпитание и обучение. Течението на заболяването в повечето случаи се характеризира с деформация на личността, психически изменения /основно в психическата и в емоционалната сфера/, нарушаване на адаптацията на болните. Както уточнява М. Ж. Еди: “Колкото по-рано се проявява заболяването и колкото по-малко са припадъците до началото на лечението, толкова по-големи са шансовете за пълното излекуване.”  Нов подход за повлияване на епилепсията се явява приложението на аминокиселинни композиции, разработен от проф. А. П. Хохлов. В дадената разработка е направен опит да се установят насоките за клиничното, неврофизиологично и психическо действие на АК- препарати при различните форми на Епилепсия при възрастните.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

        Изследването е проведено при група възрастни пациенти /23 мъже и 32 жени/ във възраст от 18 до 40 г. и 3-ма подрастващи /5,45%/ във възраст от 14 до 16 г. Подрастващите били включени в изследването във връзка с особенностите на БЕА /биоелектричната активност/ на главният мозък, която съответства на зрялата възраст.
Продължителността на заболяването при възрастните е от 3 до 18 г., у подрастващите от 5 до 12 г. В повечето случаи /89,7%/ заболяването възниква спонтанно, по-рядко се предшества от екзогенни фактори /родова травма, инфекциозни заболявания и др./. При много болни заболяването започва с големи генерализирани пристъпи /70,9%/. Значително по-рядко първите прояви на заболяването са с характер на абсанси, фокални припадъци.
Всички болни за дълъг период са приемали традиционни противогърчови лекарства /фенобарбитал, хексамидин, дифенин, финлепсин, ривотрил, валпроат и др./, но без траен терапевтичен ефект.
Честотата на пристъпите при болните до началото на приема на АК-препарати се колебаела от 1 до 15 в месец.
Оценката на психическото състояние на пациентите и клиническите наблюдения позволи да се установят при болните с епилепсия определени психични нарушения в зависимост от продължителността на заболяването, честотата и характера на пристъпите.Тези нарушения са :
1. Изменения от страна на психическата функция: отслабване на паметта, забавеност, обстоятелственост, конкретност в мисленето и нарушения на вниманието.
2. Характерови изменения /изменения на личността/: снижена критичност, хипохондричност, астенизация /лесна уморяемост/.
3. Емоционални нарушения /изменения/: понижено настроение, раздразнителност, емоционална лабилност.
Субективно всички болни, приемали АК-композиции, отбелязват подобрение на настроението, промяна в характера на пристъпите - по-кратки и по-леки, повишаване се работоспособността. Подобрението има постоянен характер, поне в случаите, обхванати от това наблюдение.

ВЛИЯНИЕ НА АК ВЪРХУ ЧЕСТОТАТА НА ПРИСТЪПИТЕ ПРИ БОЛНИ ОТ ЕПИЛЕПСИЯ.

Резултати от лечението                              брой на болните                           %

1.Значително подобрение                                         35                                  63,6
/пристъпите изчезнали
напълно или рязко се
съкратили/

2.Честота на пристъпите                                          12                                  21,8
се намалила наполовина

3.Честотата на пристъпите                                        8                                   14,5
не се изменя

        Дори когато честотата на пристъпите не се е изменила особено, болните отбелязват подобрение в общото състояние. Те са по-активни, бодри, дейни. Влияние се отчита и върху ЕЕГ данните във фоновия запис и при функционалните проби на натоварване. При много от болните с начален запис на преобладаване на бавновълнова активност /тета и делта ритъм/, която е показател за органично поражение на ЦНС, след прием на АК се появява алфа ритъм. Не се наблюдават странични въздействия върху сърдечно-съдовата, храносмилателната, ендокринната и отделителната системи.
Общата оценка на резултатите от приложението на АК-композиции при Епилепсия показва, че те оказват благоприятен терапевтичен ефект, състоящ се в сложно, комбинирано въздействие на препаратите на ЦНС на антиконвулсивно, антидепресивно, ноотропно и седативно действие с пълно изчезване или снижение честотата на гърчовете и възстановяване на интелектуалните функции на пациентите.
        Заключение: Получените предварителни данни от нашите изследвания убедително доказват високата ефективност на АК композиции като препарати с антиепилептично действие.
Отчетливо се прояви широкия спектър на препаратите, обхващащи различни форми на Епилепсия. Тяхното благоприятно въздействие е както върху честотата на пристъпите, така и върху ЕЕГ показателите, подобряване на общото състояние на болните и тяхната социална адаптация в семейството и на работата.
        Голямо преимущество, в сравнение с традиционните противогърчови препарати, се явява тяхната добра поносимост и отсъствието на странични реакции, а също така и тяхното изразено антидепресивно, седативно и ноотропно действие, което ги прави предпочитани при лечението на Епилепсията.
        Положителен терапевтичен ефект от АК-лечение се проявява след 7 до 10 дни от началото на лечението и се съхранява в течение на 2-6 месеца след края на приемането им. При това влошаване на състоянието и странични действия не се наблюдават. Установено е, че в 47,5% от болните характерът на пристъпите се е изменил към по-благоприятен - трансформация на генерализираните пристъпи в парциални, а на сложните парциалните – в прости. В много случаи на фона на приема на АК композиции се наблюдава само леко потрепване на мускулите на лицето или ръката без падане и загуба на съзнание.
        Пълно изчезване на припадъците се наблюдава в 28,5% от болните. Добър терапевтичен ефект, снижение на честотата на пристъпите на 75% се наблюдава в 35,1% от болните, удовлетворителен резултат - снижение на пристъпите на 50% - се наблюдава в 21,8% от случаите. При 64,8% от пациентите се намалява тежестта на следпристъпния период: изчезнали са главоболието, вялостта, сънливостта и чувството на разбитост, редуцирала се е дисфорията, астеничните и депресивни прояви, повишила се е концентрацията на вниманието.



 

  ПРИЛОЖЕНИЕ НА АМИНОКИСЕЛИННИ КОМПОЗИЦИИ ПРИ БОЛНИ С НАСЛЕДСТВЕНА ПАТОЛОГИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

        Лечението на наследствените заболявания, в частност групата на моногенните заболявания, има ясни ограничения, свързани със стабилност на изменения наследствен апарат на клетката.За повечето наследствени заболявания понастоящем няма етиологично (причинно) лечение. Най-често се използват симтоматично лечение, хирургическа корекция на аномалиите, рехабилитация. При нарушение в остеогенезата успешно се прилага комплексна терапия, включваща соматотропен хормон, витамин Д и неговите метаболити, препарати на калций и фосфор, антиоксиданти, в съчетание с ортопедични операции. При болни с наследствена патология, проявяваща се с олигофрения, се назначават стимулиращи препарати, витамини и микроелементи. При нарушение в обмяната на веществата в следствие на наследствена патология, се прилага диетотерапия с изключване или ограничение на веществата, чийто метаболит в кръвта е по-висок. Според данните на генетичният отдел на Института по педиатрия и детска хирургия, подобрение в протичането на процеса чрез симптоматично и патогенетично лечение се отбелязва в 67,9% от децата с рахитоподобна наследствена патология, в 58,4% - с наследствени заболявания на съединителната тъкан, в 58,8% - с фенилкетонурия. Прогресът в областта на генната терапия на наследствените заболявания се движи с бързи темпове, но переспективата за широко прилагане едва ли се отнася за близките години. Ето защо новите симптоматични и патогенетични подходи в терапията чрез аминокиселини са изключително важни.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА

        Разработеният от А.П.Хохлов със съавтори метод на лечение с АК-композиции се прилага при корегиране на моторното, психическото и говорното недоразвитие. АК-композиции действат на клетъчно ниво, отстранявайки излишъка от калций, нормализирайки трансмембранния транспорт на йоните на Na и Ca, повишавайки нивото на ГАМК, стимулирайки реполяризациятята на невроните, изменяйки нивото на Допамина. Тези препарати имат мощен ноотропен ефект, снижават спастичността, оказват противогърчово, седативно и диуретично действие, намаляват екстрапирамидната симптоматика, намаляват агресията. Методът на лечение с АК-композиции е изпитан върху болни с наследствени заболявания. Лекувани са 20 болни от 14 семейства. Възрастта им е варирала от 2 до 13 години. На 8 от болните диагнозата е била поставена до обръщането им за помощ в Медицинския център, в други 12 диагнозата е поставена при нас.

Нозологичните форми, включващи моногенни синдроми са следните:
1.Синдром на Сотос /двама болни/
2.Синдром на Тел-Хашомер /двама болни/
3.Синдром на Уилямс /един болен/
4.Синдром на Кохен /двама болни/
5.Синдром на Секел /един болен/
6.Синдром на чуплива Х-хромозома /двама болни/
7.Умствено изоставане, свързано с Х-хромозомата /двама болни/
8.Синдром на Стиклер /един болен/
9.Синдром на Блох-Шулцбергер /един болен/
10.Синдром на Рубинщайн-Тейби /двама болни/
11.Вроден хипертиореоидизъм /един болен/
12.Туберозна склероза /един болен/
13.Синдром на Рет
        При болните с Х-свързано умствено изоставане, синдромът на чуплива Х-хромозома, вроден хипотиореоидизъм, Синром на Кохен и на Уилямс, основна задача се явяваше корегирането на интелектуалното изоставане и говорно развитие, дефицита на вниманието. В тази група болните бяха без паталогична неврологична симптоматика. Клиничните прояви в другите групи болни се характеризират, освен с олигофрения, с нарушения в координацията, мускулния тонус, поява на епилептични припадъци и други прояви.
        Основно се прилагаха Аминовил, Витамикст, Аминокомпозит, Цереброн, Олдарин, Нейровит. Най-добри резултати се наблюдавали при Синдром на Уилямс – при болен на 12 г. се подобрила социалната адаптация, адекватното поведение при конкретни ситуации, както и аналитичните способности.
        Добри резултати се наблюдавали и при две момичета /на 2 г. и 5 г./ със синдром на Сотос. Подобри се мускулният тонус, координацията на движенията, походката. Подобрили се говорното развитие /първи думи и фрази при две-годишното момиче и съставяне на прости изречения при пет-годишното/.
        При две деца с умствено изоставане, свързано с Х-хромозомата, след приема на аминокиселинни препарати се подобрила концентрацията на вниманието, фината моторика, почерка, появило се желание за рисуване.
        При две момичета със Синдром на Рет се наблюдавало намаление на честотата на епилептичните припадъци, намаляване на аутистичното поведение, периодически се появявал интерес към окръжаващата ги действителност.
        Момче на 8 г. с Туберозна склероза с клинически прояви на кожна депигментация, себореен дерматит на лицето, калцификати в главния мозък и епилептични припадъци в анамнезата били наблюдавани подобрение в концентрацията на вниманието, редуциране честотата на епилептичните пристъпи и повишаване на работоспособността.
        Следователно, след няколко курса на прием на АК-препарати при деца с различни моногенни синдроми и различна по тип наследственост /3 синдрома с автозомно-доминантен тип наследственост, 6 с автозомно-рецесивен тип, 2 с Х-свързан-рецесивен и едно с Х-свързан-доминантен тип/ се наблюдавала положителна динамика в различни срокове и степен. Да се направят по-задълбочени изводи за действието на АК при конкретните синдроми, отчитайки малкият брой пациенти и кратките срокове на лечение е не бе възможно, но тези наблюдения подчертават переспективността на използване на АК-препарати при лечение на болни с наследствена патология.



 

Използуването на аминокиселини при деца с аномалии в
развитието на ЦНС

    Традиционното лечение на деца с аномалии в развитието на ЦНС се разглежда в 2 аспекта:
        1.     хирургичен - възстановяването на нормалната ликвородинамика, с цел да се предотврати комресията и дислокацията на хемисферите и ствола на мозъка и да се отстрани притискането на гръбначния мозък и неговите коренчета при гръбначно-мозъчна патология;
        2.     терапевтичен - където в схемата на лечение се включват съдоразширяващи, ноотропни, стимулиращи препарати, витамини и др.
    В същото време резултатите от многогодишния клиничен опит позволява да се отбележи, че е показано търсенето на принципно нови подходи при лечението на болни с вродени аномалии на ЦНС. Използването на метаболитни препарати – комбинации от аминокиселини и есенциални липиди по метода на проф. Хохлов – е един нов консервативен метод, резултатите от който могат да се резюмират така:
    В групата деца с аномалии на развитието на ЦНС се включват такива с арахноидна киста на главовия или гръбначния мозък, с менингоцеле и менингомиелорадикулоцеле, с агенезия на малкомозъчния вермис и агенезия на corpus callosum, с хидроцефалия и с вродена микроцефалия. Диагнозата се уточнява с помощта на компютърна и магнитно-резонансна томографии.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА

        Лечение с аминокиселинни композиции е било приложено на пациенти на възраст от 1 до 4,5 годишна възраст с арахноидни кисти в Силвиевата бразда, в клиничната картина на които доминира спастичната хемипареза. Използуват се Глюкаприм, Аминовил, Аминовит, Примавит и др.препарати, индивидуално подбрани и дозирани. След ІІ-ІІІ седмица от началото на лечението се наблюдава намаление на спастичния хипертонус и увеличение на обема на движение в паретичните крайници.
        Пример : Г.А. – 3-годишно момиченце с десностранна спастична хемипареза от раждането. Детето нееднократно е било лекувано в стационар и в поликлиниката със съдоразширяващи, витамини, ноотропни препарати и физиотерапевтически методи, но без съществен резултат. КТ на мозъка показва арахноидна киста в лява темпорална област. Направената операция (кистоперитонеостония) не подобрила двигателните функции на детето.
Лечението с аминокиселини даде следните резултати: след 2-рата седмица е намаля спастиката в ръката, след 4-тата седмица можеше да разтвори пръстите и разгъне ръката в китката. Походката се подобри, увеличи се силата в десния крак.
        Пример 2: Болният Н. В. - 7 години, с диагноза арахноидна киста в областа на ствола (четвъртохълмието). Основни симптоми: дивергиращ страбизъм, атаксия (нарушение на координацията), задръжка на психо-речевото развитие. В резултат на І-вия курс на прием на аминокиселини (Глюкаприм, Аминовил, Витамикст) се наблюдава подобрение на страбизма, координацията, походката и интелекта.
        Пример 3: 2 деца с арахноидна киста на ниво С5 - С7 и на сакрално ниво.
    В първия случай (П. Д. - 6 годишен) основната симптоматика била спастичната квадрипареза. Извършена била операция (отстраняване на кистата), но това не довело до подобрение на двигателните функции. Детето било практически неподвижно. След І- ви курс на прием на аминокиселини (Глюконал, Неоприм, Нейровит, Аминовил) се увеличи силата на гръбначните мускули и в проксималните отдели на горните крайници, появи се устойчив седеж , възможност да се придвижва с поддръжка в стаята.
        В другия случай (болната В. Ю. - 6 год.) с арахноидна киста в сакралната област, след проведеното лечение с аминокиселини (Глюкоприм, Аминовил, Неоприм), долнаспастичната парапареза регресира със около 70%, намаля варусната деформация на стъпалото, подобри се походката.
        В клиничната картина на деца с миеломенингорадикулоцеле преобладават симптоми на долна вяла парапареза. След лечението с аминокиселини (Глюкаприм, Аминовил, Неоприм, Нейровит) се отбеляза укрепване на мускулите на гърба, увеличение на силата в краката, в по-малка степен - в стъпалото. Децата станаха по-активни, появи се желание да се движат, подобри се настроението.
        При 3 деца с агенезия на малкомозъчния вермис бяха на лице статокинетични нарушения, намаление на зрението, страбизъм. След лечението с АК (Глюкаприм, неоприм,Нейровит) се наблюдаваха подобрение на зрението и страбизма и на устойчивостта на походката.
        При едно дете с агенезия на Corpus callosum със съпътствуваща вътрешна хидроцефалия се наблюдаваше задръжка в психоречевото развитие. След проведено лечение (1 курс с Глюкаприм, Аминовил, Витамикст, Аминокомпозит, Цереброн) се подобриха слуха на детето, концентрацията, обогати се речникът му, значително се подобри зрителното възприятие.
        Шест деца бяха с хидроцефалия, при които преобладаваха 2 синдрома: спастическа квадрипареза и зрителни разстройства. След 2 курса на лечение се повиши мускулната сила, намаля спастиката, увеличи се е обемът на движение в засегнатите крайници. Децата започнаха самостоятелно да сядат, стоят и да се придвижват с поддръжка.
        При всички деца с микроцефалия, след по-продължително лечение (4 курса) се наблюдава подобрение на интелекта, подобрение на фината моторика, статиката и походката. Обиколката на главата се е увеличила с 2-4 см.
        Заключение:
        Проведеният анализ показва значителни възможности в използуването на АК при най-тежките случаи на аномалии на развитието на ЦНС, където преди прогрес в двигателната и интелектуална сфера бе почти невъзможно.



 

МЕТОД ЗА СНИЖАВАНЕ НИВОТО НА ПСИХОФИЗИЧЕСКИ
СТРЕС 4-6 СЕДМИЧЕН КУРС С МЕТАБОЛИТНИ ПРЕПАРАТИ ПО МЕТОДА НА ПРОФ. А.П.ХОХЛОВ

          - води до подобряване на силата и динамичността на нервните процеси:
        - ускоряване на зрителните и слухови реакции и на сензомоторната координация;;
        - повишаване на показателите за внимание и памет;
        - нормализация на емоционално-волевата сфера;
        - ускоряване на асоциативните и логическите мисловни процеси;
        - нормализиране на централно-нервните процеси на апетита и обмяната.

ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТНИТЕ ПРОЯВИ НА СТРЕСА:
         - хиподепресивност, емоционална лабилност и тревожност;
        - разсеяност, слабост на активното внимание и паметови нарушения;
        - намалена интелектуална продуктиност и креативност, инертност на мисленето;
        - намалени слухова и зрителна концентрация и диференциация;
        - раздразнителност, двигателна възбудимост и импулсивност;
        - физическо изчерпване и намалено либидо;
        - психогенен свръхапетит или безапетитие;
        - безсъние, нарушено качество на съня, кошмари;
        - психосоматична зависимост;
        - вегетативни нарушения с психо-функционална генеза.

Индивидуално подбрани след клиничен преглед от невролог и консултант по метаболитна терапия препарати, приемани в обичайните за “пациента” условия на живот. Контролни прегледи и адаптиране на схемата на преиеманите препарати.

Психологическо консултиране:
        - диагностика и психотерапевтични интервенции;
        - консултиране при решаване на конфликти;
        - семейна психотерапия.